perfanov (Явор Перфанов)
520 9
21 dic 2007, 11:33

Пътека 

  Poesía » Civil
779 0 9
Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът.
Камъните са повече,
отколкото можем да заобиколим.
А по-острите се впиват в
в краката ни боси. Боли!
Трудно ще ни бъде,
докато се влеем в големия път.
А там - посоки много.
Изборът е наш.
Няма кръстопът без да изпитваме тревога.
В пътеките табели няма.
Следваш стъпките на други.
Аднообразие. Липсва драма.
Нищо не може да те учуди.
Цял живот си мечтал
да стигнеш до пътя голям.
На финала - вече умалял.
Уж се радваш, а умираш от срам.
Хора много, а ти си със скъсани обувки.
Трябва да се влееш.
Пак преструвки!
 


© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??