perfanov (Явор Перфанов) perfanov (Явор Перфанов)
25 520
21 дек. 2007 г., 11:33

Пътека

998 0 9
Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът.
Камъните са повече,
отколкото можем да заобиколим.
А по-острите се впиват в
в краката ни боси. Боли!
Трудно ще ни бъде,
докато се влеем в големия път.
А там - посоки много.
Изборът е наш.
Няма кръстопът без да изпитваме тревога.
В пътеките табели няма.
Следваш стъпките на други.
Аднообразие. Липсва драма.
Нищо не може да те учуди.
Цял живот си мечтал
да стигнеш до пътя голям.
На финала - вече умалял.
Уж се радваш, а умираш от срам.
Хора много, а ти си със скъсани обувки.
Трябва да се влееш.
Пак преструвки!
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0