21 дек. 2007 г., 11:33

Пътека

Поэзия » Гражданская

999 0 9

Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът.
Камъните са повече,
отколкото можем да заобиколим.
А по-острите се впиват в
в краката ни боси. Боли!
Трудно ще ни бъде,
докато се влеем в големия път.
А там - посоки много.
Изборът е наш.
Няма кръстопът без да изпитваме тревога.
В пътеките табели няма.
Следваш стъпките на други.
Аднообразие. Липсва драма.
Нищо не може да те учуди.
Цял живот си мечтал
да стигнеш до пътя голям.
На финала - вече умалял.
Уж се радваш, а умираш от срам.
Хора много, а ти си със скъсани обувки.
Трябва да се влееш.
Пак преструвки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Забиване на думи - точно там където трябва!

2008-01-20T22:30:05+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Чудесно е!Поздрави!

2008-01-06T09:12:16+02:00
genkaivanova (Генка)

Така е, вечно се преструваме..Което е жалко.
Много хубаво си го написал!

2007-12-21T23:47:35+02:00
plam4o72 (Пламена Стоянова)

Много е истинско и силно.

2007-12-21T18:30:24+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно!

2007-12-21T17:15:46+02:00