perfanov (Явор Перфанов) perfanov (Явор Перфанов)
25 520
21.12.2007 г., 11:33

Пътека

994 0 9
Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът.
Камъните са повече,
отколкото можем да заобиколим.
А по-острите се впиват в
в краката ни боси. Боли!
Трудно ще ни бъде,
докато се влеем в големия път.
А там - посоки много.
Изборът е наш.
Няма кръстопът без да изпитваме тревога.
В пътеките табели няма.
Следваш стъпките на други.
Аднообразие. Липсва драма.
Нищо не може да те учуди.
Цял живот си мечтал
да стигнеш до пътя голям.
На финала - вече умалял.
Уж се радваш, а умираш от срам.
Хора много, а ти си със скъсани обувки.
Трябва да се влееш.
Пак преструвки!
 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0