26 ene 2008, 23:45

Пътека

950 0 7

Бяло е край мен, тихо е,

времето е спряло своя бяг.

Не мисля за нищо, мисля за някоя,

а наоколо натежали дървета от сняг.

 

Преследва ме, на крачка,

без да бърза, неизживяната скръб.

Чути признания се опитват да ме смачкат

и се крият, и надничат зад моя гръб.

 

Крача самотен, а с мен

са само ударите на сърцето ми.

Дъхът на парфюм "Пето Авеню" е вечен спомен -

далечен и толкова близък като лампите улични.

 

Пътят пуст е, без пътека,

безкрайно дълъг, но ще се извърви,

като следвам избрана мечта.

Ако ли не - бих потънал в сиви безлични дни.

 

Бяло е край мен, тихо е,

времето е спряло своя бяг.

Не мисля за нищо, мисля за някоя,

а наоколо натежали дървета от сняг.

 

Януари 2008 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...