Пътека
Бяло е край мен, тихо е,
времето е спряло своя бяг.
Не мисля за нищо, мисля за някоя,
а наоколо натежали дървета от сняг.
Преследва ме, на крачка,
без да бърза, неизживяната скръб.
Чути признания се опитват да ме смачкат
и се крият, и надничат зад моя гръб.
Крача самотен, а с мен
са само ударите на сърцето ми.
Дъхът на парфюм "Пето Авеню" е вечен спомен -
далечен и толкова близък като лампите улични.
Пътят пуст е, без пътека,
безкрайно дълъг, но ще се извърви,
като следвам избрана мечта.
Ако ли не - бих потънал в сиви безлични дни.
Бяло е край мен, тихо е,
времето е спряло своя бяг.
Не мисля за нищо, мисля за някоя,
а наоколо натежали дървета от сняг.
Януари 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кънчев Всички права запазени
