Пътека за двама
В тъмните дебри на твоята нежна душа,
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.
Сред стари дървета и гъстата шума
откривам поточе от нежност към мен.
Проправя си път към сърцето ми с дума
тъй скъпа и слънчева,в мрачния ден.
От нея ще черпя,като от извор студен
в горещата жега на летния зной-
разхлажда умът ми и поема към мен,
частица съм в тебе,а ти-само мой.
Изранили нозете си,вървим все нагоре-
върхове и чукари с тебе ще покорим.
Когато поседнем след тежко катерене,
ще знаем-тежестта на живота ще победим.
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.
Сред стари дървета и гъстата шума
откривам поточе от нежност към мен.
Проправя си път към сърцето ми с дума
тъй скъпа и слънчева,в мрачния ден.
От нея ще черпя,като от извор студен
в горещата жега на летния зной-
разхлажда умът ми и поема към мен,
частица съм в тебе,а ти-само мой.
Изранили нозете си,вървим все нагоре-
върхове и чукари с тебе ще покорим.
Когато поседнем след тежко катерене,
ще знаем-тежестта на живота ще победим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
