22 abr 2008, 16:03
Пътеката
Когато тръгнеш по оназ пътека,
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше,
а светлина ти беше ТЯ!
Поемеш ли - разчупил си оковите,
с които винаги заспиваше...
Не подминавай хладно робите -
до скоро бил си ти сред тях!
Отвориш ли сърцето си,
не гледай почернелите ръце,
с които ти преди се кръстеше,
умирайки от свойте страхове...
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше,
а светлина ти беше ТЯ!
Поемеш ли - разчупил си оковите,
с които винаги заспиваше...
Не подминавай хладно робите -
до скоро бил си ти сред тях!
Отвориш ли сърцето си,
не гледай почернелите ръце,
с които ти преди се кръстеше,
умирайки от свойте страхове...
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Отдавна не бях чела твои неща и явно съм изпуснала много! Браво, това е любимото ми!
-
Невероятен стих ... умееш да контрастираш.
-
Страхотно поетично движение............
-
Хубава и светла пътека! Поздрав!
-
браво
грабна ме
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
до скоро бил си ти сред тях!
Силна мисъл! Хареса ми стихът ти, поздравче!