Пътеката
Когато тръгнеш по оназ пътека,
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше,
а светлина ти беше ТЯ!
Поемеш ли - разчупил си оковите,
с които винаги заспиваше...
Не подминавай хладно робите -
до скоро бил си ти сред тях!
Отвориш ли сърцето си,
не гледай почернелите ръце,
с които ти преди се кръстеше,
умирайки от свойте страхове...
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше,
а светлина ти беше ТЯ!
Поемеш ли - разчупил си оковите,
с които винаги заспиваше...
Не подминавай хладно робите -
до скоро бил си ти сред тях!
Отвориш ли сърцето си,
не гледай почернелите ръце,
с които ти преди се кръстеше,
умирайки от свойте страхове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
