Apr 22, 2008, 4:03 PM

Пътеката

  Poetry
733 0 6
Когато тръгнеш по оназ пътека,
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше,
а светлина ти беше ТЯ!
Поемеш ли - разчупил си оковите,
с които винаги заспиваше...
Не подминавай хладно робите -
до скоро бил си ти сред тях!
Отвориш ли сърцето си,
не гледай почернелите ръце,
с които ти преди се кръстеше,
умирайки от свойте страхове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...