13 nov 2012, 12:41

Пътеката

  Poesía
533 0 1

 

ПЪТЕКАТА

 

И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,

не виждам пътя си напред – напред е мрак,

и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти

безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как

и пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста.

 

И кой би казал пътят накъде извива,

какво отпред ме чака – сипей, пропаст, ров?

Вървим напред в мъгла и мрак доде сме живи,

на дните по самия ръб, по път суров

и кой би казал пътят накъде извива?

 

Но неизвестността пред мен не е безкрайна –

със плач пристигаме за своя първи час,

и с плач вървим по път – неразгадана тайна,

към странен край, белязан с плач – за нас,

но все пак неизвестността не е безкрайна.

 

И няма спиране, и път обратен няма –

като слепец върви през мрак човекът

на дните по самия ръб, сред тишината няма.

Живот и смърт – два края на една пътека,

и няма спиране, и път обратен няма...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аналогичен на "Спомени",но постройката води до съвсем различно възприятие.
    За мен,всеки стих тук,може да съществува самостоятелно.
    Много ми хареса,Вальо!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...