ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как
и пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста.
И кой би казал пътят накъде извива,
какво отпред ме чака – сипей, пропаст, ров?
Вървим напред в мъгла и мрак доде сме живи,
на дните по самия ръб, по път суров
и кой би казал пътят накъде извива?
Но неизвестността пред мен не е безкрайна – ...