Пътеката на Смисъла Живот
Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка,
с тъй дълъг или кратък период,
ще стига все до точицата вечност,
където свършва писаният ход.
И няма страх, че някой се прибира,
а друг тепърва тръгва призори.
Един страдалец цял живот умира,
та в сетния си миг да се мори.
Не ще попита старецът къде са
отдавна отлетели младини.
И няма кой след тъжната завеса
да би му казал: Хайде, остани!
Той би останал, ако е потребен,
но само като спомен и следа.
Един светилник, колкото и дребен,
сред тъмното блести като звезда.
Човекът в памет нечия рисува.
Оставя в нея брънки и бразди.
А космосът в душата му векува
със блясъка на хора отпреди.
И някой да въздъхне, че го има,
дори и безвъзвратно отлетял -
в една любов, на спомена дължима,
ще бъде пак в сърцето оживял.
Че всяко семе като стрък пониква.
Расте, въздига нежния си ръст.
Човек ли е - роден е да обиква
и бъде дух сред тление и пръст.
А тленното, дори да се прекърши,
докрай отдало сетния си плод,
не ще се свърши... Да! Не ще се свърши
пътеката на Смисъла Живот...
(Търсач на бисери)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
