Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка,
с тъй дълъг или кратък период,
ще стига все до точицата вечност,
където свършва писаният ход.
И няма страх, че някой се прибира,
а друг тепърва тръгва призори.
Един страдалец цял живот умира,
та в сетния си миг да се мори. ...