Пътеката на Смисъла Живот
Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка,
с тъй дълъг или кратък период,
ще стига все до точицата вечност,
където свършва писаният ход.
И няма страх, че някой се прибира,
а друг тепърва тръгва призори.
Един страдалец цял живот умира,
та в сетния си миг да се мори.
Не ще попита старецът къде са
отдавна отлетели младини.
И няма кой след тъжната завеса
да би му казал: Хайде, остани!
Той би останал, ако е потребен,
но само като спомен и следа.
Един светилник, колкото и дребен,
сред тъмното блести като звезда.
Човекът в памет нечия рисува.
Оставя в нея брънки и бразди.
А космосът в душата му векува
със блясъка на хора отпреди.
И някой да въздъхне, че го има,
дори и безвъзвратно отлетял -
в една любов, на спомена дължима,
ще бъде пак в сърцето оживял.
Че всяко семе като стрък пониква.
Расте, въздига нежния си ръст.
Човек ли е - роден е да обиква
и бъде дух сред тление и пръст.
А тленното, дори да се прекърши,
докрай отдало сетния си плод,
не ще се свърши... Да! Не ще се свърши
пътеката на Смисъла Живот...
(Търсач на бисери)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
