23 nov 2008, 11:40

Пътеки

  Poesía
950 0 2
Не искам да кажа, че всичко аз зная -

пишейки скромно стих подир стих.

Накрая навярно, неук ще остана -

в Живота за жалост - сме само за миг.

*******

Не зная какво ме очаква до края,

но днес имам сили да кажа на глас -

туй в що вярвам и в трудност разбрал

съм, нека урок да остане за вас.

 

Пътеки

 

Трудно откриват се истини стари -

щом няма кой да ти каже това.

Новото в същност, отдавна е старо -

разбрах го и всичко е просто сега.



Много пътеки в живота се вият,

но всички накрая се сливат в две:

Ада и Рая, са тяхна обител,

последна са спирка - там всеки ще спре.



Въпросът във туй е - преди дa пристигнеш,

усетил от двете във този живот,

сам да решиш по коя ти да тръгнеш

и знака да найдеш по пътя си нов.



Но сам не живей, защото това е -

смисълът вечен на този живот,

каквото научиш - друг да поучиш -

в Търпение, Вярност, Мярка, Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...