23 nov 2008, 11:40

Пътеки

  Poesía
952 0 2
Не искам да кажа, че всичко аз зная -

пишейки скромно стих подир стих.

Накрая навярно, неук ще остана -

в Живота за жалост - сме само за миг.

*******

Не зная какво ме очаква до края,

но днес имам сили да кажа на глас -

туй в що вярвам и в трудност разбрал

съм, нека урок да остане за вас.

 

Пътеки

 

Трудно откриват се истини стари -

щом няма кой да ти каже това.

Новото в същност, отдавна е старо -

разбрах го и всичко е просто сега.



Много пътеки в живота се вият,

но всички накрая се сливат в две:

Ада и Рая, са тяхна обител,

последна са спирка - там всеки ще спре.



Въпросът във туй е - преди дa пристигнеш,

усетил от двете във този живот,

сам да решиш по коя ти да тръгнеш

и знака да найдеш по пътя си нов.



Но сам не живей, защото това е -

смисълът вечен на този живот,

каквото научиш - друг да поучиш -

в Търпение, Вярност, Мярка, Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...