9 sept 2010, 1:11

Пътешествие

  Poesía
610 0 0

Като Колумб всички пътешестваме

и правим своите открития,

кат него – често в неизвестие

за стойността на преживените събития.

 

Пътешественици сме във времето -

от раждането си за земния живот

до раждането за безвремието,

за вечността, обещана ни в кивот.

 

По този път обаче как вървим?

С наведени глави, унили, в страх,

а изборът е наш – можем да летим,

крилата ни са здрави, но потънали във прах.

 

Крилата ни това е смелостта

и правилният поглед на сърцето към света –

и в трудностите  да откриваш радостта,

да си безкрайно благодарен за малките неща!

 

Не преживяванията приятни

духовна сила и наслада раждат,

не успехи и дели невероятни

пътя ни към Бог изграждат.

 

А сърце спокойно, отзивчиво, чисто,

извор на искряща доброта и радост,

украсено със безценните мъниста –

любов, надежда, вяра, благост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...