9.09.2010 г., 1:11

Пътешествие

609 0 0

Като Колумб всички пътешестваме

и правим своите открития,

кат него – често в неизвестие

за стойността на преживените събития.

 

Пътешественици сме във времето -

от раждането си за земния живот

до раждането за безвремието,

за вечността, обещана ни в кивот.

 

По този път обаче как вървим?

С наведени глави, унили, в страх,

а изборът е наш – можем да летим,

крилата ни са здрави, но потънали във прах.

 

Крилата ни това е смелостта

и правилният поглед на сърцето към света –

и в трудностите  да откриваш радостта,

да си безкрайно благодарен за малките неща!

 

Не преживяванията приятни

духовна сила и наслада раждат,

не успехи и дели невероятни

пътя ни към Бог изграждат.

 

А сърце спокойно, отзивчиво, чисто,

извор на искряща доброта и радост,

украсено със безценните мъниста –

любов, надежда, вяра, благост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...