chvassilev (Чавдар )
223 179
3 nov 2010, 13:10

Пътища 

  Poesía » De amor
488 0 2

Пътища

 

Вървяла си по своите пътеки

самотна и смутена, но с мечти

изминала си пътища нелеки,

а вятърът те викаше – „Поспри”.

 

И аз вървял съм някъде наблизо

в заблудата, че вече съм щастлив,

в сърцето си отчаяно не влизах

и сякаш бях забравил, че съм жив.

 

Със умисъл, или пък по случайност,

Съдбата наште пътища събра,

изпрати ни във влюбена реалност

и времето забързано се спря.

 

Събуди ни с прекрасните си птици,

докосна ни – с омайните цветя

дъжда прибра във своите зеници 

и с шепота на вятъра запя.

 

Запя за теб, за твоята усмивка,

за чувствата, за твоите сълзи,

за устните, които със целувка

превръщат ме в спомени... нали?

© Чавдар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??