Пътища
Вървяла си по своите пътеки
самотна и смутена, но с мечти
изминала си пътища нелеки,
а вятърът те викаше – „Поспри”.
И аз вървял съм някъде наблизо
в заблудата, че вече съм щастлив,
в сърцето си отчаяно не влизах
и сякаш бях забравил, че съм жив.
Със умисъл, или пък по случайност,
Съдбата наште пътища събра,
изпрати ни във влюбена реалност ...