Пътища
Пътища
Вървяла си по своите пътеки
самотна и смутена, но с мечти
изминала си пътища нелеки,
а вятърът те викаше – „Поспри”.
И аз вървял съм някъде наблизо
в заблудата, че вече съм щастлив,
в сърцето си отчаяно не влизах
и сякаш бях забравил, че съм жив.
Със умисъл, или пък по случайност,
Съдбата наште пътища събра,
изпрати ни във влюбена реалност
и времето забързано се спря.
Събуди ни с прекрасните си птици,
докосна ни – с омайните цветя
дъжда прибра във своите зеници
и с шепота на вятъра запя.
Запя за теб, за твоята усмивка,
за чувствата, за твоите сълзи,
за устните, които със целувка
превръщат ме в спомени... нали?
© Чавдар All rights reserved.
