31 oct 2017, 21:44  

Пътувам в автобуса

  Poesía
1.3K 0 5

Пътувам си аз в автобуса,
в слънчев,октомврийски ден,
листата с вятъра препускат
и предизвикват красив, магичен дзен.

 

Пътувам си аз в автобуса,
а слънцето горе високо
в целия си блясък блещука
и се усмихва с лъчите си победоносно.

 

Пътувам си в автобуса,
а върволица от коли зад мен,
всеки бърза да се прибере в своята къщурка
изморен от дългия, работен ден.

 

А аз си пътувам в автобуса,
лъчите светят ярко в моите очи,
те стоплят и моята изморена душица,
а от гордото слънце вече ми се спи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей,Пепи!Радвам се,че намина!Поздрави!
  • Така е то, пътувайки с автобуса, пътуваме с мислите си и се унасяме под слънцето, до прозореца. Привет, Диди!
  • Благодаря ви!За мен е чест да ви приветствам на страничката си!Творчески уикенд ви желая!
  • Не слизай от автобуса!
  • Слънцето е по космически гордо- нека! Но то може и просто да приспи човека. И да се грижи за моята душица, както и за всяка малка мушица.
    Усмихна ме! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...