31 окт. 2017 г., 21:44  

Пътувам в автобуса

1.3K 0 5

Пътувам си аз в автобуса,
в слънчев,октомврийски ден,
листата с вятъра препускат
и предизвикват красив, магичен дзен.

 

Пътувам си аз в автобуса,
а слънцето горе високо
в целия си блясък блещука
и се усмихва с лъчите си победоносно.

 

Пътувам си в автобуса,
а върволица от коли зад мен,
всеки бърза да се прибере в своята къщурка
изморен от дългия, работен ден.

 

А аз си пътувам в автобуса,
лъчите светят ярко в моите очи,
те стоплят и моята изморена душица,
а от гордото слънце вече ми се спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей,Пепи!Радвам се,че намина!Поздрави!
  • Така е то, пътувайки с автобуса, пътуваме с мислите си и се унасяме под слънцето, до прозореца. Привет, Диди!
  • Благодаря ви!За мен е чест да ви приветствам на страничката си!Творчески уикенд ви желая!
  • Не слизай от автобуса!
  • Слънцето е по космически гордо- нека! Но то може и просто да приспи човека. И да се грижи за моята душица, както и за всяка малка мушица.
    Усмихна ме! Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...