1 may 2011, 16:25

Пътуваме насън

  Poesía
879 0 8

 

 

 

Пътуваме насън

И времето не ни стига

Да се радваме на

Каквото имаме

 

Седем нощи

И същото се повтаря

Хвърлено през прозореца

И изритано през вратата

Седем еднакви денонощия

Бой

Таксита

Караници

Реклами

Петдесет инча

Плосък екран

Двайсет и четири часа

Вечеря

На тъмно

За да не се събудят децата ни

И само се гледаме

За да не се изкълвем

Като зимни врабчета

Гарги

Накацали по еднакви

(седем дни в седмицата)

Дървета

 

Пътуваме насън

И краката ни не стигат педала

На спирачката

Пропаст

Се прозява

И в малкото огледало

Всичко изглежда по-близо

За да ни накара да бягаме

По-бързо по кривата

Действителност

На

(седем дни в седмицата)

Деня

 

Часовниците ни са спрели да тракат

Защото времето няма значение

Уморени сме от фалшиви предавания

И надежди за бързи промени

И сме деца

Вече увяхнали

Защото няма кой да ни спре да растем

 

... аз исках да имам приятели

Аз исках да бъда поет

А не да ръждясвам сам в стаята си

 

И с всички които не можаха да се спасят

И не можаха да излязат при нормалните

Пътуваме всяка вечер насън

Седем дни в седмицата нанякъде бягаме

Двайсет и четири часа

И пак не ни стига времето да се радваме

 

И се правим

На поети

И на художници

И на музиканти

На клоуни се правим

И на улични хулигани

 

Седем дни в седмицата

Се правим на някого

За да имаме сили да бягаме

 

 

1 май 2011

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... а когато спреш и погледнеш поредното си отражение в огледалото се оказва, че не помниш кой си и от какво бягаш.........

    Разтърсващо!
  • ама ти Си Поет. и даже май си най-поетът, от всички, които ми се случва да чета напоследък.
    мисли каквото си искаш.
  • увличащо
  • Харесах!
  • Харесах!Много!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...