May 1, 2011, 4:25 PM

Пътуваме насън

  Poetry
875 0 8

 

 

 

Пътуваме насън

И времето не ни стига

Да се радваме на

Каквото имаме

 

Седем нощи

И същото се повтаря

Хвърлено през прозореца

И изритано през вратата

Седем еднакви денонощия

Бой

Таксита

Караници

Реклами

Петдесет инча

Плосък екран

Двайсет и четири часа

Вечеря

На тъмно

За да не се събудят децата ни

И само се гледаме

За да не се изкълвем

Като зимни врабчета

Гарги

Накацали по еднакви

(седем дни в седмицата)

Дървета

 

Пътуваме насън

И краката ни не стигат педала

На спирачката

Пропаст

Се прозява

И в малкото огледало

Всичко изглежда по-близо

За да ни накара да бягаме

По-бързо по кривата

Действителност

На

(седем дни в седмицата)

Деня

 

Часовниците ни са спрели да тракат

Защото времето няма значение

Уморени сме от фалшиви предавания

И надежди за бързи промени

И сме деца

Вече увяхнали

Защото няма кой да ни спре да растем

 

... аз исках да имам приятели

Аз исках да бъда поет

А не да ръждясвам сам в стаята си

 

И с всички които не можаха да се спасят

И не можаха да излязат при нормалните

Пътуваме всяка вечер насън

Седем дни в седмицата нанякъде бягаме

Двайсет и четири часа

И пак не ни стига времето да се радваме

 

И се правим

На поети

И на художници

И на музиканти

На клоуни се правим

И на улични хулигани

 

Седем дни в седмицата

Се правим на някого

За да имаме сили да бягаме

 

 

1 май 2011

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... а когато спреш и погледнеш поредното си отражение в огледалото се оказва, че не помниш кой си и от какво бягаш.........

    Разтърсващо!
  • ама ти Си Поет. и даже май си най-поетът, от всички, които ми се случва да чета напоследък.
    мисли каквото си искаш.
  • увличащо
  • Харесах!
  • Харесах!Много!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...