May 1, 2011, 4:25 PM

Пътуваме насън

  Poetry
876 0 8

 

 

 

Пътуваме насън

И времето не ни стига

Да се радваме на

Каквото имаме

 

Седем нощи

И същото се повтаря

Хвърлено през прозореца

И изритано през вратата

Седем еднакви денонощия

Бой

Таксита

Караници

Реклами

Петдесет инча

Плосък екран

Двайсет и четири часа

Вечеря

На тъмно

За да не се събудят децата ни

И само се гледаме

За да не се изкълвем

Като зимни врабчета

Гарги

Накацали по еднакви

(седем дни в седмицата)

Дървета

 

Пътуваме насън

И краката ни не стигат педала

На спирачката

Пропаст

Се прозява

И в малкото огледало

Всичко изглежда по-близо

За да ни накара да бягаме

По-бързо по кривата

Действителност

На

(седем дни в седмицата)

Деня

 

Часовниците ни са спрели да тракат

Защото времето няма значение

Уморени сме от фалшиви предавания

И надежди за бързи промени

И сме деца

Вече увяхнали

Защото няма кой да ни спре да растем

 

... аз исках да имам приятели

Аз исках да бъда поет

А не да ръждясвам сам в стаята си

 

И с всички които не можаха да се спасят

И не можаха да излязат при нормалните

Пътуваме всяка вечер насън

Седем дни в седмицата нанякъде бягаме

Двайсет и четири часа

И пак не ни стига времето да се радваме

 

И се правим

На поети

И на художници

И на музиканти

На клоуни се правим

И на улични хулигани

 

Седем дни в седмицата

Се правим на някого

За да имаме сили да бягаме

 

 

1 май 2011

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... а когато спреш и погледнеш поредното си отражение в огледалото се оказва, че не помниш кой си и от какво бягаш.........

    Разтърсващо!
  • ама ти Си Поет. и даже май си най-поетът, от всички, които ми се случва да чета напоследък.
    мисли каквото си искаш.
  • увличащо
  • Харесах!
  • Харесах!Много!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...