tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
15 mar 2014, 22:20

Пътуване 

  Poesía » Filosófica
489 0 7

Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт
или поскърцват, уморено плачейки
за онзи миг, във който  ще  се спрат,
на спирката със име "Мое щастие".
Със устрема и опита богат,
поели уж по "вярната" пътека,
препускайки през делника със бяг,
пропускаме да вдишаме лалетата.
Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас,
се пазим от дъжда и светлината.
Пътуваме, с затворени очи,
душата си заключили в купето,
а тракат в колелета  мечти...
във ритъм, що прошепва им сърцето.


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??