tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
15 мар. 2014 г., 22:20

Пътуване 

  Поэзия » Философская
529 0 7

Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт
или поскърцват, уморено плачейки
за онзи миг, във който  ще  се спрат,
на спирката със име "Мое щастие".
Със устрема и опита богат,
поели уж по "вярната" пътека,
препускайки през делника със бяг,
пропускаме да вдишаме лалетата.
Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас,
се пазим от дъжда и светлината.
Пътуваме, с затворени очи,
душата си заключили в купето,
а тракат в колелета  мечти...
във ритъм, що прошепва им сърцето.


© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??