tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
15.03.2014 г., 22:20 ч.

Пътуване 

  Поезия » Философска
526 0 7

Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт
или поскърцват, уморено плачейки
за онзи миг, във който  ще  се спрат,
на спирката със име "Мое щастие".
Със устрема и опита богат,
поели уж по "вярната" пътека,
препускайки през делника със бяг,
пропускаме да вдишаме лалетата.
Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас,
се пазим от дъжда и светлината.
Пътуваме, с затворени очи,
душата си заключили в купето,
а тракат в колелета  мечти...
във ритъм, що прошепва им сърцето.


© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??