3 oct 2008, 20:29

Пътуване

  Poesía
925 0 11
Безкраен влак препуска във нощта.
По релсите вагоните се гонят
и сякаш нейде в неизвестността
отнасят ни. Минутите се ронят.
Проскърцват колелета, миг покой -
достигнал е една междинна гара.
След нея пак - завой подир завой
пътуваме. И всичко продължава.
Навън пейзажът сякаш е мираж -
явява се за миг и чезне в сянка...
Тук всеки пътник има свой багаж -
изискан куфар, чанта - вехтошарка.
И всички носим своите съдби,
прилежно опаковани и скрити,
а в тъмното, неволно и сами,
във спътниците вглеждат се очите.
Един оплаква жално младостта,
на други пък - обувките са тесни...

Пътуваме безкрайно към смъртта,
на спомените бремето понесли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво, много тъжно и красиво, особено ми хареса метафората с тесните обувки и бремето на спомените, поздравления за този стих!
  • "пътуваме. И всичко продължава."

    Хареса ми!
    Поздрав, Вики!
  • пътуваме...към единствената последна гара...
    ех, как ме натъжи...Вики...
  • Чудесен стих! И някакси пасва на последния ми превод
  • И всички носим своите съдби,
    прилежно опаковани и скрити,

    Спомени - бреме...
    Браво ти!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...