Самодива (Вики)
535 5962
3.10.2008 г., 20:29 ч.

Пътуване 

  Поезия
735 0 11
Безкраен влак препуска във нощта.
По релсите вагоните се гонят
и сякаш нейде в неизвестността
отнасят ни. Минутите се ронят.
Проскърцват колелета, миг покой -
достигнал е една междинна гара.
След нея пак - завой подир завой
пътуваме. И всичко продължава.
Навън пейзажът сякаш е мираж -
явява се за миг и чезне в сянка...
Тук всеки пътник има свой багаж -
изискан куфар, чанта - вехтошарка.
И всички носим своите съдби,
прилежно опаковани и скрити,
а в тъмното, неволно и сами,
във спътниците вглеждат се очите.
Един оплаква жално младостта,
на други пък - обувките са тесни...

Пътуваме безкрайно към смъртта,
на спомените бремето понесли.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, много тъжно и красиво, особено ми хареса метафората с тесните обувки и бремето на спомените, поздравления за този стих!
  • "пътуваме. И всичко продължава."

    Хареса ми!
    Поздрав, Вики!
  • пътуваме...към единствената последна гара...
    ех, как ме натъжи...Вики...
  • Чудесен стих! И някакси пасва на последния ми превод
  • И всички носим своите съдби,
    прилежно опаковани и скрити,

    Спомени - бреме...
    Браво ти!!!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Много ми хареса! Страшно много!
  • Хубав стих!
    Поздрави от гара разпределителна ( Известна още като: "живот".).
  • Безкраен влак препуска във нощта.
    По релсите вагоните се гонят

    Чудесно си го казала, Вики!
  • Пътуваме понякога безкрай
    а после виждаме че сме си пак
    от където сме тръгнали май.
    Хубавото е че
    не винаги пътуваме сами
    макар че сме такива
    в себе си.
  • Всички сме пътници... Поздрав, Вики!
Предложения
: ??:??