Kailaka (Елена) Kailaka (Елена)
51
18 nov 2008, 18:08

Пътуване

  Poesía » Otra
1K 0 2

 

 

 

Без да искам се качих

в трамвая на живота -

просто се родих.

От място на място сядам -

все, че е последно,

се надявам.

От спирка на спирка се чудя -

как да оцелея

без да губя?

От завой на завой се нося,

търся отговори -

срещам въпроси.

И тъй... до спирката последна,

а там -

дано да прогледна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Пътуваме и това е важното...
    Поздрав!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Мисля, че си прогледнала далеч преди последната спирка! Не мислиш ли, че пътуването продължава и отвъд?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0