18 nov 2008, 18:08

Пътуване

  Poesía » Otra
1K 0 2

 

 

 

Без да искам се качих

в трамвая на живота -

просто се родих.

От място на място сядам -

все, че е последно,

се надявам.

От спирка на спирка се чудя -

как да оцелея

без да губя?

От завой на завой се нося,

търся отговори -

срещам въпроси.

И тъй... до спирката последна,

а там -

дано да прогледна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пътуваме и това е важното...
    Поздрав!
  • Мисля, че си прогледнала далеч преди последната спирка! Не мислиш ли, че пътуването продължава и отвъд?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...