Kailaka (Елена)
51 384
18.11.2008 г., 18:08 ч.

Пътуване 

  Поезия » Друга
640 0 2

 

 

 

Без да искам се качих

в трамвая на живота -

просто се родих.

От място на място сядам -

все, че е последно,

се надявам.

От спирка на спирка се чудя -

как да оцелея

без да губя?

От завой на завой се нося,

търся отговори -

срещам въпроси.

И тъй... до спирката последна,

а там -

дано да прогледна...

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътуваме и това е важното...
    Поздрав!
  • Мисля, че си прогледнала далеч преди последната спирка! Не мислиш ли, че пътуването продължава и отвъд?
Предложения
: ??:??