Пътуване
Аз отплувам във тихата вечер –
с вълшебна галера.
Не чакам да дойде нощта за прикритие,
сама си измислям съюзници –
планирано бягство.
Приема ме кроткият залив
на някое светло пристанище
(и двете напълно измислени!),
където отдавна ме чакат...
И казвам: оставам завинаги.
Аз отплувам във тихата вечер –
в море от мълчание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мишелина Todos los derechos reservados
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
