Пътуване
Аз отплувам във тихата вечер –
с вълшебна галера.
Не чакам да дойде нощта за прикритие,
сама си измислям съюзници –
планирано бягство.
Приема ме кроткият залив
на някое светло пристанище
(и двете напълно измислени!),
където отдавна ме чакат...
И казвам: оставам завинаги.
Аз отплувам във тихата вечер –
в море от мълчание.
© Мишелина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
