14 jun 2006, 12:49

Пътуване към Рая

  Poesía
1.2K 0 4
На масата бутилка стъклена стои,
той бавно тръгва и я взима,
а след това в стената тухлена разби
сякаш със силата на трима.

С една ръка разкъса дрехата й парцалива,
а после каза с грубият си глас:
"Боже, колко си красива!
Защо не съм видял това и аз?!"

А тя с трепереща от страх ръка,
безпомощно замахва и се брани,
защтитава се от този сатана,
оставил във сърцето й жестоки рани.

Сега лежи на пода тя,
в локва черна кръв се дави...
Към място по-добро пътува сигурно сега
и мъката навеки ще забрави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАДА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих
  • Не ми звучи зловещо... смъртта е представена от части като оптимистичен знак "Към място по-добро пътува сигурно сега
    и мъката навеки ще забрави!"
    Поздравявам те за успешното стихотворение
  • Добре дошла, Радослава!!! Прочетох три чудесни стиха от теб!!!
    Поздрави и успехи!!!
  • Доста зловещо!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...