Пътуване към Рая
На масата бутилка стъклена стои,
той бавно тръгва и я взима,
а след това в стената тухлена разби
сякаш със силата на трима.
С една ръка разкъса дрехата й парцалива,
а после каза с грубият си глас:
"Боже, колко си красива!
Защо не съм видял това и аз?!"
А тя с трепереща от страх ръка,
безпомощно замахва и се брани,
защтитава се от този сатана,
оставил във сърцето й жестоки рани.
Сега лежи на пода тя,
в локва черна кръв се дави...
Към място по-добро пътува сигурно сега
и мъката навеки ще забрави!
той бавно тръгва и я взима,
а след това в стената тухлена разби
сякаш със силата на трима.
С една ръка разкъса дрехата й парцалива,
а после каза с грубият си глас:
"Боже, колко си красива!
Защо не съм видял това и аз?!"
А тя с трепереща от страх ръка,
безпомощно замахва и се брани,
защтитава се от този сатана,
оставил във сърцето й жестоки рани.
Сега лежи на пода тя,
в локва черна кръв се дави...
Към място по-добро пътува сигурно сега
и мъката навеки ще забрави!
© РАДА All rights reserved.
