14 июн. 2006 г., 12:49

Пътуване към Рая

1.2K 0 4
На масата бутилка стъклена стои,
той бавно тръгва и я взима,
а след това в стената тухлена разби
сякаш със силата на трима.

С една ръка разкъса дрехата й парцалива,
а после каза с грубият си глас:
"Боже, колко си красива!
Защо не съм видял това и аз?!"

А тя с трепереща от страх ръка,
безпомощно замахва и се брани,
защтитава се от този сатана,
оставил във сърцето й жестоки рани.

Сега лежи на пода тя,
в локва черна кръв се дави...
Към място по-добро пътува сигурно сега
и мъката навеки ще забрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РАДА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих
  • Не ми звучи зловещо... смъртта е представена от части като оптимистичен знак "Към място по-добро пътува сигурно сега
    и мъката навеки ще забрави!"
    Поздравявам те за успешното стихотворение
  • Добре дошла, Радослава!!! Прочетох три чудесни стиха от теб!!!
    Поздрави и успехи!!!
  • Доста зловещо!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...