rudin (Иван Христов)
858 1444
19 sept 2016, 23:20

Пътуване към София 

  Poesía » Otra
513 0 3

Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.

 

Че къща в следвоенната ни криза
баща ми вдигнал бе със зора триста.
Момчето малко бях, с късмета в риза –
пришита детелина четрилистна.

 

Настъпи ден. Подадохме със мама
багажа ни на покрива да качат.
Седалката отзад. Не бе измама.
Тъй в столицата стигнахме по здрача.

 

Възраждане – последна наша спирка,
видяхме го площадчето и двора.
Файтон с коне, с извита тромба-свирка
проправяше си път в тълпи от хора.

 

Минавахме по улици с фасади
надупчени, край ровове в земята,
без воя на сирени, без блокади,
без тътена зловещ на бомбомята...

 

Мил спомен от селото ми остана:
купа сено, звездите, тишината
и спирката с навеса на мегдана,
и онзи рейс трофеен от войната.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??