Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.
Че къща в следвоенната ни криза
баща ми вдигнал бе със зора триста.
Момчето малко бях, с късмета в риза –
пришита детелина четрилистна.
Настъпи ден. Подадохме със мама
багажа ни на покрива да качат.
Седалката отзад. Не бе измама.
Тъй в столицата стигнахме по здрача. ...