Пътуване към София
Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.
Че къща в следвоенната ни криза
баща ми вдигнал бе със зора триста.
Момчето малко бях, с късмета в риза –
пришита детелина четрилистна.
Настъпи ден. Подадохме със мама
багажа ни на покрива да качат.
Седалката отзад. Не бе измама.
Тъй в столицата стигнахме по здрача.
Възраждане – последна наша спирка,
видяхме го площадчето и двора.
Файтон с коне, с извита тромба-свирка
проправяше си път в тълпи от хора.
Минавахме по улици с фасади
надупчени, край ровове в земята,
без воя на сирени, без блокади,
без тътена зловещ на бомбомята...
Мил спомен от селото ми остана:
купа сено, звездите, тишината
и спирката с навеса на мегдана,
и онзи рейс трофеен от войната.
© Иван Христов All rights reserved.
