12 feb 2009, 18:17

Пътуване в миналото

  Poesía
1.2K 0 3

Пясъци пустинни обгръщат моето лице

и спомени немирни прелиства моето сърце

И буря то навява в моята душа

изгубено в пустиня търсейки отчаяно вода

Миражите се сливат в прашните очи

и бидейки високо слънцето крещи

И сенките се връщат отново пак при мен и в

тайнство ме обгръщат и винаги са с мен

И питам се къде съм Каква ли съм била

Защо са ми познати тези пясъчни места

Май тайно пак се връщам където съм била и

жадно аз поглъщам от оазиса на пустошта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...