12 feb 2009, 18:17

Пътуване в миналото

  Poesía
1.2K 0 3

Пясъци пустинни обгръщат моето лице

и спомени немирни прелиства моето сърце

И буря то навява в моята душа

изгубено в пустиня търсейки отчаяно вода

Миражите се сливат в прашните очи

и бидейки високо слънцето крещи

И сенките се връщат отново пак при мен и в

тайнство ме обгръщат и винаги са с мен

И питам се къде съм Каква ли съм била

Защо са ми познати тези пясъчни места

Май тайно пак се връщам където съм била и

жадно аз поглъщам от оазиса на пустошта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...