пътя обратно

Poesía

760 0 0

непознатото ново като усмивка блести

все под същото слънце. проводи ме натам

да запаля селото диво и чуждия храм

да си спомня как с всичка сила крещи

изгонен от рая и в ралото впрегнат адам

какво друго да правя не знам

с непознатото ново

освен да изтръгна с ръце и изям

непознатото ново

бързам към теб

с един кораб злато и един шоколад

и чисто нови просветващи дупки от глад

и чужд и пак много твой

по средата на пътя обратно

ще направя обратен завой

към нещо още по-необятно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0