непознатото ново като усмивка блести

все под същото слънце. проводи ме натам

да запаля селото диво и чуждия храм

да си спомня как с всичка сила крещи

изгонен от рая и в ралото впрегнат адам

какво друго да правя не знам

с непознатото ново

освен да изтръгна с ръце и изям

непознатото ново

бързам към теб

с един кораб злато и един шоколад

и чисто нови просветващи дупки от глад

и чужд и пак много твой

по средата на пътя обратно

ще направя обратен завой

към нещо още по-необятно