пътя обратно

Poesía

763 0 0

непознатото ново като усмивка блести

все под същото слънце. проводи ме натам

да запаля селото диво и чуждия храм

да си спомня как с всичка сила крещи

изгонен от рая и в ралото впрегнат адам

какво друго да правя не знам

с непознатото ново

освен да изтръгна с ръце и изям

непознатото ново

бързам към теб

с един кораб злато и един шоколад

и чисто нови просветващи дупки от глад

и чужд и пак много твой

по средата на пътя обратно

ще направя обратен завой

към нещо още по-необятно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0