3.10.2020 г., 7:35

пътя обратно

750 0 0

непознатото ново като усмивка блести

все под същото слънце. проводи ме натам

да запаля селото диво и чуждия храм

да си спомня как с всичка сила крещи

изгонен от рая и в ралото впрегнат адам

 

какво друго да правя не знам

с непознатото ново

освен да изтръгна с ръце и изям

непознатото ново

 

бързам към теб

с един кораб злато и един шоколад

и чисто нови просветващи дупки от глад

и чужд и пак много твой

по средата на пътя обратно

ще направя обратен завой

към нещо още по-необятно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...