Пътя си ще търся
Аз виждам среднощното слънце,
усещам и слънчевия дъжд,
докосват ме сухите капки
и чувствам различен Света...
Прозрачна тъма ме застила,
червените облаци спят...
Звезди под краката си виждам
и хиляди мисли летят...
Летят и се сливат в снежинките,
които през лятото падат,
а аз си броя песъчинките,
разливащи мокрия вятър...
Тъй весело тук ми изглежда,
сред тези листа и тръстики...
Назад няма пак да поглеждам,
а пътя си тихо ще търся...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados
... игриво и мъдро ... вдъхва спокойствие ... зарежда 