Пътя си ще търся
Аз виждам среднощното слънце,
усещам и слънчевия дъжд,
докосват ме сухите капки
и чувствам различен Света...
Прозрачна тъма ме застила,
червените облаци спят...
Звезди под краката си виждам
и хиляди мисли летят...
Летят и се сливат в снежинките,
които през лятото падат,
а аз си броя песъчинките,
разливащи мокрия вятър...
Тъй весело тук ми изглежда,
сред тези листа и тръстики...
Назад няма пак да поглеждам,
а пътя си тихо ще търся...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
... игриво и мъдро ... вдъхва спокойствие ... зарежда 