23 нояб. 2008 г., 02:18

Пътя си ще търся 

  Поэзия
422 0 2
 

Аз виждам среднощното слънце,

усещам и слънчевия дъжд,

докосват ме сухите капки

и чувствам различен Света...

 

Прозрачна тъма ме застила,

червените облаци спят...

Звезди под краката си виждам

и хиляди мисли летят...

 

Летят и се сливат в снежинките,

които през лятото падат,

а аз си броя песъчинките,

разливащи мокрия вятър...

 

Тъй весело тук ми изглежда,

сред тези листа и тръстики...

Назад няма пак да поглеждам,

а пътя си тихо ще търся...

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!Поздрави!
  • Тъй весело тук ми изглежда,
    сред тези листа и тръстики...
    Назад няма пак да поглеждам,
    а пътя си тихо ще търся...
    ...
    готино стихотворение ... игриво и мъдро ... вдъхва спокойствие ... зарежда
Предложения
: ??:??