Пътят
Никой не е казал, че ще бъде лесно,
прекрасно или посвоему чудесно.
Никой даже не е споменавал, че пътят ще делиш с другари.
Не! Никой не е обещавал,
че дебрите на тъмното с теб ще изучава.
Понякога си сам, сред всички.
А сред всичките - вълк си единак.
И по - добре така да бъде,
ако парчета от себе си с неправилни делил си.
И така... Напред, по пътя не лек и не толко славен.
Вървиш, мълчиш и себе си градиш.
Усъвършенстваш се до предели непознати,
където място има за малцина.
Вървиш. Минаваш по различни тротоари.
Чудиш се кой от кой по - празен?
Тихият, онемял градски булевард ли
или застаналият срещу теб "другар"?
И в сенките, свойта ненадейно разпознаваш,
скатала се като джебджийка в тъмен ъгъл.
Дори клчечката кибрит не й помага.
И може само да мълчи, без стон и вопъл.
И така, сянката и ти - нарамили торбата,
тръгвате на пътешествие с дестинация - душата.
Спирките ще бъдат много, престоят - цял живот.
Изучавайки уроците безценни,
най - вече този,
че орелът е орел,
защото сам лети в облака висок!
© А.А. Todos los derechos reservados