thedac (Димитър Драганов)
873 1129
30 jun 2018, 23:20

Пътят 

  Poesía » Otra
274 0 4

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?

Коловозите пеят намръщени,
а пък облакът смее се чист. 
И дали от сърце се прегръщаме
в запустели дворове на лист?

Загрубялата тъкан на делника
се излива в поток от благà.
На живота неточен е мерника,
за да питаш учуден: „Кога?“.

И това е картина до втръсване.
Сто въпроса сега ми задай.
На красивото нишката скъсаха,
и билет ни продадоха – край.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??