thedac (Димитър Драганов)
873 1129
30 июн. 2018 г., 23:20

Пътят 

  Поэзия » Другая
273 0 4

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?

Коловозите пеят намръщени,
а пък облакът смее се чист. 
И дали от сърце се прегръщаме
в запустели дворове на лист?

Загрубялата тъкан на делника
се излива в поток от благà.
На живота неточен е мерника,
за да питаш учуден: „Кога?“.

И това е картина до втръсване.
Сто въпроса сега ми задай.
На красивото нишката скъсаха,
и билет ни продадоха – край.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??