thedac (Димитър Драганов)
874 1129
30.06.2018 г., 23:20 ч.

Пътят 

  Поезия » Друга
299 0 4

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?

Коловозите пеят намръщени,
а пък облакът смее се чист. 
И дали от сърце се прегръщаме
в запустели дворове на лист?

Загрубялата тъкан на делника
се излива в поток от благà.
На живота неточен е мерника,
за да питаш учуден: „Кога?“.

И това е картина до втръсване.
Сто въпроса сега ми задай.
На красивото нишката скъсаха,
и билет ни продадоха – край.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??