Пътят
И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?
Коловозите пеят намръщени,
а пък облакът смее се чист.
И дали от сърце се прегръщаме
в запустели дворове на лист?
Загрубялата тъкан на делника
се излива в поток от благà.
На живота неточен е мерника,
за да питаш учуден: „Кога?“.
И това е картина до втръсване.
Сто въпроса сега ми задай.
На красивото нишката скъсаха,
и билет ни продадоха – край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
