28 oct 2020, 10:01  

Пътят

  Poesía » Civil
468 0 0

"Тежко сега живеем!" -

повтаря народът песимистично.

Но вярвайте - ще успеем,

ще се справим отлично.

 

Пътя да намерим трябва

и по него да вървим,

да спрем тез, що ни ограбват

и безобразията им да не търпим.

 

Те като добитък ни третират,

вместо грижи да полагат,

хора от глад умират,

на тях първо трябва да помагат.

 

Но спи си кротко народа,

глутница вълци в кошарата го яде,

що за джоба мисли, за изгода,

просто той оттам трябва да я изведе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...