9 oct 2015, 0:00

Пътят към ада

  Poesía » Otra
765 0 0

 

Пътят към ада навярно е същият

като хиляди други, неводещи там

и на него застанал се боиш за насъщния

но избираш го всеки път, винаги сам!

 

Той, вероятно, прилича на всички

пътища, дето се ширят в света

и на него растат цветя и тревички

и на него се питаш „Дали не греша?“

 

Пътят към ада е вечно спасение

за всеки, незнаещ къде да върви

и винаги в себе си носи твърдение

и бутафорно, с жар нещо гради!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...