Пътят към душите...
На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.
Почти не дишам вечер и в съня –
с моя тежък стон на пресекулки.
Защото ти си толкова сама,
а в твоята любов и аз се губя.
На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
И двама с теб – в греха сами,
към душите си дано намерим пътя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
