25 dic 2016, 20:10

Пътят към душите... 

  Poesía » De amor
554 1 6

На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.

 

Почти не дишам вечер и в съня –
с моя тежък стон на пресекулки.
Защото ти си толкова сама,
а в твоята любов и аз се губя.

 

На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
И двама с теб – в греха сами,
към душите си дано намерим пътя!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??