11 ene 2025, 19:26

Пътят към славата е обречен

445 0 0

Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.

 

Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.

 

Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, искам да вървя с нея напред. Искам да стоя прав, горд, без страх от препятствията и трудностите. Без нещо да ме влачи по незнаен, нежелан път. Не искам ръката на друг да ме дърпа, нито моята да стиска някого.

 

Слава моя, когато те достигна, нека се хванем за кутретата и вървим през трудностите на пътя чудовищен. Нека преминем през тъмнините , през калта, през лъжите на този свят.

 

Любима моя, ти си моята слава. За теб се боря – да бъда човекът, който те заслужава, лек като перо в този тежък свят. С теб ще направим мрака светлина, а светлината бъдеще. Нека вървим заедно по пътя – обречен, стръмен и кален. Защото сме обречени да сме заедно, да преминем всяко препятствие и от калта да направим райска градина. Вървя напред...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...